moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Вкус на череши
http://moitastaq.blogspot.com/2010/03/blog-post.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Петък, 12 март 2010 г. Пълно объркване. Всичко е илюзия. Прашната земя и дъжда. Войниците и цветята. Аз и ти. Истински е само този ужасно сладък, антипоетичен и антифилософски вкус на черешите, който ни връща към живота. Осезаемата и натрапчива сочност на дните. Животът е тук и сега, в момента, когато отхапваме от черешата, а някъде вътре в нея вместо костилка откриваме слънцето, което чака да изгрее. Публикувайте в блога си! 13 март 2010 г., 6:58. Той е ...
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Тя мир не знае (Небето над Берлин)
http://moitastaq.blogspot.com/2010/12/blog-post_12.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Неделя, 12 декември 2010 г. Тя мир не знае (Небето над Берлин). Има друга вечност. Вечността на сега. На тук и сега. Hic et nunc. От него към вечността. Не на небето. А под небето, в малките часове и обърканите линии на голямото метро. Да имаш тук и сега. Сега, сега и само сега. Защото няма нищо отвъд, защото тук е единственото отвъд, до което можем да се докоснем. Кой го е грижа за ангелите? Да почувствам своята тежест…. От извивката на шията, от едно ухо.
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Последната линейка на София
http://moitastaq.blogspot.com/2012/12/blog-post.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Понеделник, 24 декември 2012 г. Последната линейка на София. Публикувайте в блога си! Последната линейка на София. Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom). Хвани ме, ако можеш ;). A woman must have money and a room of her own if she is to write. Преглед на целия ми профил. Кино за първи път. Drive: Има ли шофьор в колата? Господи, колко си виртуална! За пунктуацията и хората. Тя мир не знае (Небето над Берлин). Генезис или Тигър за опитомяване.
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: През облаците (Копенхаген 2010)
http://moitastaq.blogspot.com/2010/01/2010.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Четвъртък, 28 януари 2010 г. През облаците (Копенхаген 2010). Копенхаген през зимата е оклюмало самотен, безцветно пуст, студен като разпукващ се лед. И въпреки това го харесах. Има някаква приказна красота в него. В неговата тъга. Като в приказка на Андерсен. Струва ми се, че така харесах Копенхаген. Харесах го в най-големия студ и вятър, харесах го в сивотата му, гол и неподготвен за туристи. Публикувайте в блога си! 28 януари 2010 г., 21:10. Предстои м...
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Стик № 3
http://moitastaq.blogspot.com/2011/09/3.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Неделя, 11 септември 2011 г. Стик № 3. T is hard to tell the world we live in is either reality or dream. Филмът „Стик №3” на Ким Ки Дук прониква с взлом в съзнанието и преспива там. Изпира на ръка замърсените и изхабени сетива, поправя развалените чаркове и яде от душата, която си оставил в хладилника. Ние зрителите сме не по-различни от Тае-сук, който прониква в чужди къщи. Не е ли това изкуството? Тае-сук живее с емоциите, историята, топлотата на домов...
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Drive: Има ли шофьор в колата?
http://moitastaq.blogspot.com/2012/01/drive.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Понеделник, 23 януари 2012 г. Drive: Има ли шофьор в колата? И нещо красиво. Като бензинова дъга. Филмът е бавен, ужасно бавен. Който иска бой, стрелба и преследвания с коли, да не го гледа. Не защото ги няма, има ги даже в повече, а защото начинът, по който са представени, е парадоксален, преднамерено муден. Drive. Не обичам насилието. Категорично съм против него. Но Drive. Eдинствената посока е напред. Каквото ще да става. Филмът няма свръхдълбо...Уника...
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Колко си хубава! Господи, колко си виртуална!
http://moitastaq.blogspot.com/2011/04/blog-post.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Неделя, 10 април 2011 г. Господи, колко си виртуална! Lovenet е лесен, лек и необвързващ. Като скъпо капучино със сърчице, направено от пяна. Като сайт, който разглеждаш между другото. Като добре подредена хотелска стая. Филм за почивка, не за нощувка. Да, историите са предвидими. Да, сценарият не е свръхфилософски. И какво от това? Защо всички филми трябва да са дълбоки, сеизмични и разтърсващи? Какво ми липсва във филма? Героите на филма живеят в един с...
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Така танцува съвършеният човек
http://moitastaq.blogspot.com/2010/04/blog-post.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Петък, 23 април 2010 г. Така танцува съвършеният човек. Киното на Ларс фон Триер е като новата архитектура на Копенхаген. Изчистено. Без чувства. Метал и стъкло. Черно и бяло. А зад този камуфлаж - безразлично и нервно сиво. Отворени пространства. Архитектурни експерименти. Многоточия между сградите. И големи прозорци, от които се вижда небето - за пореден път сиво. Вятърът свисти между сградите и навява студ. Какво е киното на Ларс фон Триер? Beauty is i...
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Игра на непознати
http://moitastaq.blogspot.com/2010/10/blog-post.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Неделя, 3 октомври 2010 г. Има известна неловкост във всяко пътуване. Имам предвид хората, които седят срещу нас в автобуса или метрото. Трябва ли да ги гледаме или не? Можем ли да се усмихнем или е прекалено. Ами ако ръката ни случайно докосне коляното на човека до нас? На Захари Карабашлиев е може би най-точното и нежно описание на това усещане. Също и филмът Tickets. Професорът във филма хваща влака, но изпуска любовта. Той пропуска момента да каже...
moitastaq.blogspot.com
В мойта стая: Виновна ли е?
http://moitastaq.blogspot.com/2011/02/blog-post.html
Блог за кино, литература и други некултурни неща. Петък, 25 февруари 2011 г. Ива Ваня (българската актриса, станала Мис Берлин). През януари и февруари нямаше кино. Имаше сесия. Но наруших леко жанра и успях да вмъкна темата за киното в сесията. Ето част от текста ми за жените и раждането на българското кино :). С жени на кино. Ходели ли са жените на кино в ранните години на киното в България и как са преживявали те новото изкуство? Тъй и ние сме го виждали”. Докъде са стигали неприятностите. Комик Чарли...
